Григорий Сковорода – философ и прадядо на Владимир Соловьов

Прадядо на Владимир Соловьов по майчина линия е големият славянски философ Григорий Сковорода (1722–1794). 

 

Соловьов се ражда 59 години след смъртта на Сковорода, но е любопитно, че техните животи много си приличат. И двамата са били преподаватели, но след това са уволнени, поради конфликт с управляващите. Пътуват в европейски държави, знаят чужди и древни езици, стават странстващи философи на свободна практика, поети са и имат проблеми с държавните и духовните власти. Нямат свое семейство, не се женят и нямат деца. 

 

Във философско отношение и двамата са силно повлияни от Сократ, Платон и Библията. Диалозите на Сковорода са богато наситени с постоянни цитати от Библията, които сякаш имат просветителска и педагогическа цел, макар това да утежнява четенето. Любопитно е, че и двамата пишат за София, Премъдростта Божия. Сковорода считал за пример в богословието Александрийската школа (Климент Александрийски, Ориген, Дидим), която е любима и на Соловьов, дори той е наречен Руският Ориген. Сковорода тачел много и стоиците Сенека и Марк Аврелий. Може да се каже, че той обединява платонизма, стоицизма и християнството. Някои го наричат Руският Сократ. 

 

И двамата са независими, самобитни мислители, които отстояват християнски идеали и не се съобразяват с общественото мнение. И двамата са имали мистични преживявания и духовно умозрение. Мистиката е силно застъпена в техния дух. 

 

Сковорода е бил композитор на литургична музика и на духовни и философски песни, някои от които са останали да се изпълняват в украинския народен фолклор от странстващите народни певци кобзари. Свирел е на цигулка, флейта, гусла и др.

 

Легендата твърди, че той е знаел кога точно ще умре (9 ноември 1794, нов стил), затова три дни преди това започнал сам да копае гроба си, като на третия ден се облякъл в чисти дрехи, легнал и умрял. 

 

На български може да се прочетат съчинения на Сковорода в изданията: Басни. Трактати (Изд. КВЦ, 2021) и Украински басни (Изд. "Софтпрес", 2021), които включват негови известни басни, философски диалози и трактати, като трактатът е само един, краткият Входната порта за християнското благонравие. За философията на Сковорода може да се прочете в чудесната книга на проф. Любомир Христов Руският Логос (Изд. "Парадигма", 2000).

 

Деян Пенчев – Владимир Соловьов и Кабала

В своите философски идеи Владимир Соловьов (1853–1900) стои много близко до еврейското мистично учение Кабала. Той самият е много добре запознат с него още от престоя си в Британския музей в Лондон през 1875 г., където чете езотерична, мистична и кабалистична литература, включително и автори от християнската Кабала. През 1896 г. той пише предговора към статията Кабала, мистическата философия на евреите на видния изтоковед Давид Гинцбург (1857–1910), която, по собствените му думи, е първото самостоятелно съчинение за Кабала на руски език. Същата година пише и статия за Кабала за Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, която е първата по-популярна и достъпна статия за Кабала в тогавашна Русия.[1]

В предговора си към статията на Гинцбург Соловьов пише въвеждащи думи за Кабала:

 

„Кабалистичната теософия не е система само на един мислител, или на отделна школа, а е цяло своеобразно миросъзерцание, което се е оформило в течение на дълги векове. Въпреки че това гигантско дърво е на много повече от хиляда години, то дава до последно време живи, макар и невинаги здрави потомци. Неговите корени са скрити в тъмните глъбини на еврейската и еврейско-халдейската мисъл, а видимите от историческия поглед клони са преплетени с гностически и неоплатонически умозрения.“[2]

 

Соловьов е бил запознат с трудовете на известните християнски кабалисти Кристиян Кнор фон Розенрот (1636–1689) и Франц Йозеф Молитор (1779–1860),  както и на Адолф Франк (1809–1893), и ги е препоръчвал за запознаване с Кабала.[3]

Основна тема във философията на Соловьов, както и в Кабала, е темата за битието. Той счита, че в битието не може да съществува нищо самостоятелно, изолирано и отделено от другото. Такова положение би било едностранчиво на понятието за Абсолютно, което е основно в неговата философия. За него Абсолютното е Едно и Единно, но и Всичко. Ако то е Единно, следва, че обема в себе си и битието, и всички светове, видими и невидими. То по необходимост е свързано и свързва всичко в неделима връзка, и тази връзка за Соловьов е връзката на Любовта като панкосмична сила.

По подобен начин в Кабала основните категории на цялото битие, сефиротът на Дървото на живота, са взаимосвързани в неделимо единство. Там, по своето свободно желание (отделяне), първата сефира Кетер трябва да се прояви в последната, десетата, Малкут. Светът на Съвършенството Ацилут, трябва да се слее със света на сътвореното, проявеното битие Асия. Самостоятелното, самодоволно съществуване на Кетер е невъзможна абстракция. Има ли Кетер, ще трябва да има и по необходимост Малкут; това са горното, Божественото царство и долното, материалното царство. Затова в Кабала те съставляват двата крайни полюса на Дървото на живота, в което Кетер е Короната, Венецът (самата дума от еврейски означава корона), а Малкут са плодовете на това дърво, което дава и плодородието във вид на Земно Царство (на еврейски Малкут означава царство).[4] Соловьов пише:

 

„Характерната за цялата гръцка философия и изцяло съхранената в неоплатонизма противоположност между света на постигнатите чрез ума същности, областта на истинското, действително битие и света на материалните явления – тази дуалистична противоположност отсъства в Кабала (за нея материалният свят е само последната, крайна степен на реализация и въплъщение в истинската същност).”[5]

 

В платонизма и неоплатонизма макар тварното битие да се еманира по необходимост от Единното като последна реалност, то е низвергнато в статута си на истинно битие и целият стремеж, цялата задача на човека е да се откъсне от него, да го преодолее и да насочи съществото си към надматериалния, идеален свят.

За Соловьов това материално битие не трябва да бъде преодолявано по един външен начин, а естеството му да бъде истински разбрано, и така – одухотворено. Той приема, че цялото творение влиза в основата на един велик космически процес, подобен на индийската Калпа и на еврейската Шемина. По време на развитието на този космически процес Бог се разкрива все повече и повече на хората. Тук обаче е разликата в схващането на Соловьов със светогледа на индийците и евреите. Като християнин той утвърждава, че разкриващият се Бог, същността Божия, се въплътява в лицето на Исус Христос (Йоан 1:1; 1:14). Христос слиза в телесен образ и това е кардинален поврат в историята на човечеството.[6]

 

 „Христос е вечният духовен център на вселенския организъм”, пише Соловьов.[7]

 

„Божието въплътяване […] не е нещо чуждо на общия порядък на битието, а напротив, същностно е свързано с цялата история на света и човечеството, то е нещо подготвяно и логически следващо от тази история.”[8]

 

В Христос се сливат Божествената и човешката природа, затова и той е синтезът на Първия и Втория Адам, той е Цялостният Човек. Затова римските войници неслучайно му слагат на главата трънен венец (искайки да го поругаят), защото той обединява в себе си и Короната на Небесното Царство, и тръните на земното битие, потънало в греховна прах – кабалистично това са Кетер и Малкут.

Еврейските кабалисти обаче не признават Христос за въплътения Логос. Ренесансовият философ Пико делла Мирандола (1463–1494), който е бил ученик на еврейски кабалисти, е един от първите, които застъпват такива схващания и от него тръгва учението на християнската Кабала. Еврейските кабалисти и до днес нямат добро отношение към европейското християнско разбиране на Кабала.[9] Соловьов е познавал точно тази Кабала, християнската, както казахме по-горе, и е чел преводите и съчиненията на Кнор фон Розенрот (1636–1689)[10], според когото споменаваният в Кабалата Адам Кадмон е християнският Исус Христос, а трите първи сефири представляват Светата Троица.

Можем да се открием сходство между Соловьов и Кабала, между соловьовата Божествена Троица и кабалистичната троичност на космическото проявление, както и между категориите на Абсолютното при Соловьов и Дървото на сефирите в Кабала. В най-висшите представи на Кабала за Божествения свят космогонията може да се обясни по следния начин:

 

„Бог не съществува. Бог е извън съществуващото. Бог е Аин – Нищо. От Нищото произлиза Ен Соф или Безкрайното Всичко. […] От Безкрайността се ражда Волята на Ен Соф. Тя се оттегля или някой може да каже, че се концентрира, или дори, че се излъчва, за да се позволи на Проявения Свят да се появи от Непроявеното. Волята на Ен Соф […] се нарича Ен Соф Аур, Светлина.”[11]

 

Аин – това е Непроявеното, Нищото, което се сгъстява в Кетер, първата проява на проявяващата се Вселена.

 

„Непроявеното е това, което съществува преди всичко останало и в което всички неща се завръщат. […] То не е нещо, което може да се обясни, защото не е по силите на рационалния ум.”[12]

 

То е отвъд всяко битие, преди и над него. Като такова то не може да съществува самостоятелно и отделно, както казахме по-горе, още повече, че времето не съществува за него, т.е. Аин, Същинното, по необходимостта на своята свобода желае своето друго – по подобен начин Соловьов обвързва нищото и битието, но за него битието тук е само едно положително нищо, то е Ен-соф (Айн-соф). Аин е Нищото само по себе си, което е тъждествено с Ен-соф, което е Всичко, т.е. положителното нищо. То е положително, доколкото съдържа в себе си в свръх потенциалност Всичко и Нищо, доколкото е самата актуалност на Нищото. Тяхното отношение, тяхната проява, това е третата форма, която е Ен Соф Аур, Безкрайната, Безпределна Светлина. Това е Божествената Троица на Соловьов – Абсолютното, Логоса, Идеята, или Същинното, Битието и Същността. Последните две същности варират помежду си в зависимост от това кой аспект се гледа. Отношението им е тяхната същност, затова и тя може да бъде поставяна на второ място, но като отношение може да бъде и на трето, доколкото субстанцираните форми на останалите са хипостазирани преди това от нея. Това е Светата Троица за Соловьов.

 

„Ен-соф е абсолютното само по себе си до проявлението, Светият Дух е абсолютното само в себе си с проявлението (разбира се, „до” и „с” са по същество, а не във времето), а Логосът е абсолютно не само по себе си, а в проявлението.”[13]

 

В Кабала Аин се нарича и Най-свещения, древен Един, а Ен-соф се нарича Баща на Бащите[14], което по смисъл отговаря на определението, което дава Соловьов на Ен-соф – „Прабог”.[15]

Християнският неоплатоник Синезий от Кирена (373–414) изразява философското си обожение по следния начин:

 

„О, Монада на Монадите, О, Отче на отците, Начало на началата, Извор на изворите, Корен на корените, Благо на благата, Звезда на звездите, Свят на световете, Идея на идеите, Предълбока красота, Скрито семе, Отче на вековете, Отче на неизразимия с думи мисловен свят, откъдето се излива Дух амброзиен, който се рее над телесното бреме и запалва втория свят. Теб, Блажени, възпявам аз със звуци и мълчание, защото Ти чуваш и звуците, и мълчанието на ума. […] Отче Непознаваем, Отче, с думи човешки Неизразим – Непознаваем за ума, Неизречим за словото, Ти си Умът на умовете, Душа на душите, Природа на природите.”[16]

 

Отъждествяването на втория принцип с Адам Кадмон от Соловьов е сходен момент и с някой кабалисти, като например Авраам Коен Ерера (1570–1635), който казвал, че:

 

„Вторият главен момент е Адам Кадмон, първият човек, Кетер, първото възникнало същество, най-висшето творение, микрокосмосът, макрокосмосът, с който е свързан еманираният свят като изтичане на светлината.”[17]

 

Самият Соловьов изтъква, че учението за втория принцип се е появило като учение за Логоса при еврейския философ Филон Александрийски (I в.). Той „развил учението за Логоса (за словото или разума) като изразител на Божествената универсална същност и посредник между единния Бог и всичко съществуващо. Във връзка с това учение за Логоса и като негово по-нататъшно развитие в същата Александрия се появява учението на неоплатониците за трите Божествени хипостази, които осъществяват абсолютното съдържание или изразяват по определен начин отношението на Бог като единен към всичкото или като биващ към същността.”[18] И следващото важно указание на Соловьов: „Да отричаме връзката между учението на Филон и неоплатонизма, от една страна, и християнството, т.е. именно християнското учение за Троица, или триединния Бог, от друга страна, е съвсем невъзможно.”[19]

След Филон други християнски философи като Юстин (100–165), Климент Александрийски (150–215) и Ориген (185–254) вече свързват този Логос с въплъщението на Исус Христос. Част от техните идеи залягат в основата на Соловьовата концепция за троичността на Абсолютното. А първият изследовател на Соловьов – Александър Николски, след смъртта му го нарича Руският Ориген.

Светлината е третата форма на Божествения акт, от която се поражда изобщо живота чрез втория принцип, този на Ума. Затова и Соловьов пише следното:

 

„Космическият ум […] сътворява […] сложното и великолепното тяло на нашата Вселена. Това сътворяване е процес, който има две тясно свързани помежду си цели – обща и особена. Общата е въплъщение на реалната идея, т.е. на светлината и на живота, в различните форми на природна красота; а особената цел е създаването на човека, т.е. на онази форма, която заедно с най-голямата си телесна красота представлява и висшето вътрешно потенциране на светлината и живота, наричано самосъзнание.”[20]

 

Това e висшата теургия, първоизточник на земната красота, която трябва да я пресъздаде. Светлината е проявената Божия същност и самата тя е проявеният Космос, самата тя е Абсолютната Красота. Още от древни времена светлината и Слънцето са се схващали като непосредственото проявление на Бога в света, например в египетския Ре, в персийския Ахура Мазда, а по-късно и Платон олицетворява Бога със Слънцето.

Разбирането за Логоса като Христос и релацията му с Кабала можем да срещнем още през Ренесанса, когато Пико делла Мирандола пише, че:

 

„Никой еврейски кабалист не може да отрече, че името на Исуса, ако го тълкуваме според принципите и методите на Кабала, означава следното: Бог, Син на Бога и Премъдрост на Отца – съединен, чрез Третото Лице на Божеството, което е огънят на най-пламенната любов,, с природата на човека.”[21]

 

Пико делла Мирандола по много неща е сроден със Соловьов и това се открива най-вече в техния универсален синкретизъм, който прилагат във философските си разбирания. Пико е наричан Принц на съгласуваността (Prince Concordiae) и в своята философия се опитва да синтезира всички тези учения и школи, които синтезира и самият Соловьов. Така той се явява един от предшествениците на Соловьов в идеята за всеединството на знанието и то, в една друга епоха, подобна на Руския религиозен ренесанс, също така наречена Ренесанс, в която философи като Мирандола и Марсилио Фичино (1433–1499) са търсили обединение между Платон и Аристотел, между неоплатонизма и средновековната философия, между християнството и Кабала. Такъв философ е и Владимир Соловьов.

 

Бележки

[1] Вж. Бурмистров, К. Владимир Соловьев и Каббала, Третий период. – В: Исследования из истории русской мысли. Обьединенное Гуманитарное Издательство, М., 1998.

В статиите си за връзката на Соловьов с Кабала изследователите обръщат повече внимание на историко-философската страна на въпроса, отколкото на съдържателния философски анализ. Хубави изследвания, освен посоченото на Бурмистров, са следните: Фузайлов, У. София и Талмуд: Владимир Соловьев в еврейском контексте; Кравченко, В. Интерпретация Каббалы в творчестве В.С. Соловьева; Халтурин Ю. Каббала, «Вселенская религия», «Мировой процесс» и религиозно-философский синтез В. С. Соловьева. Вж. списъка с литература.

[2] Пак там.

[3] Трябва да отбележим, че Кабала, с която се е занимавал Соловьов, е основно старата средновековна и ренесансова Кабала, която обаче е изопачена от редица съвременни, модерни автори. Този процес започва още от времето на Исак Лурия (1534–1572).

[4] Вж. статията на Соловьов за Кабала в Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон – В: Философский словарь Владимира Соловьева, изд. „Феникс”, Р., 1997, с. 154, 155. Също и Халеви, З. Кабалистичната Вселена. Изд. „Аратрон”, С., 2005, с. 46; Костов, И. Световни религии. „Аскони-Издат”, С., 2007, с. 138.

[5] Цит. по Лайтман, М. Кабала – това е много лесно. Изд. „Коала Прес”, С., 2008, с. 183–184.

[6] Соловьов приема, че Христос е бил на Земята само веднъж в телесна форма. Любопитно е твърдение на руската мистичка Анна Шмит (1851–1905), която пише писма на Соловьов няколко месеца преди смъртта му, че той е въплътеният Логос, Исус Христос – нещо, което руският философ учтиво е отхвърлил. Анна Шмит е била руска журналистка, странна личност в очите на съвременниците си, но и голям ерудит в областта на древната мистика. Максим Горки, който я познавал, свидетелства, че тя говорела разпалено за гностиците, Логоса, София и цитирала църковните отци наизуст. Била впечатлена от трудовете на Соловьов и му написала няколко писма, в които изразявала обожанието си към него. Вж. Горки, М. А. Н. Шмит. – В: Горки, М. Събрани съчинения, т. XIX. Изд. на БКП, С., 1951, с. 46, 47. Николай Бердяев в рецензията си към изданието на ръкописите на Анна Шмит пише, че тя ще остане в историята като една от най-големите жени–мистици, а заедно с това и първа по рода си в Русия. Вж. Бердяев, Н. Повест за небесния род. – В: Бердяев, Н. Ерос и личност. С., 1992, с. 145–146.

[7] Соловьов, В. Лекции за Богочовечеството. Изд. „Дилок”, С., 2009, с. 193.

[8] Пак там, с. 195.

[9] Повече по темата, както и за кабалистичната теософия и теургия, вж. Idel, M. Kabbalah: New perspectives. “Yale University Press”, L., 1988.

[10] Кнор фон Розенрот е превел основните текстове от кабалистичната традиция на латински в книгата си Kabbala Denudata (Разбулената Кабала).

[11] Халеви, З. Пътят на Кабала. Изд. „Аратрон”, С., 2002, с. 25.

[12] Найт, Г. Практическо ръководство по кабалистичен символизъм, т. 1. Изд. „Аратрон”, С., 1995, с. 51.

[13] Соловьов, В. Философски начала на цялостното знание. – В: Соловьов, В. Кризата на западната философия. Съчинения в 5 тома, т. 1. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006, с. 327.

[14] Вж. превода на Зохар на английски език от Самуел Макгрегър Матърс (1854–1918): Macgregor Mathers, S.L. The Kabbalah unveiled. “Arkana”, L., 1991, p. 266, 280.

[15] Соловьов, В. Пак там, с. 348.

[16] Химн II (4). Вж. Неоплатонизъм и християнство. Сб. Ч. 1, Изд. ЛИК, С., 2002, с. 194, 195.

[17] Пасаж от Porta Coelorum (Небесната врата), цитиран от Хегел в неговата История на философията. Вж. Хегел, Г. История на философията, т. 3, Изд. „Наука и изкуство”, С., 1982, с. 31.

[18] Соловьов, В. Лекции за Богочовечеството. Изд. „Дилок”, С., 2009, с. 98.

[19] Пак там, с. 99.

[20] Соловьов, В. Красотата в природата. – В: Соловьов, В. Идеята за свръхчовека. Съчинения в 5 тома, т. 3. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006, с. 125.

[21] Из 900 тези на Пико делла Мирандола. Вж. Живри, Г. Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос & Теома”, В., 1993, с. 133 и Корсети, Жан-Пол. История на езотеризма и окултните науки. Изд. „Мириам“, С., 1997, с. 213.

 

Литература

 

Бердяев, Н. Повест за небесния род. – В: Бердяев, Н. Ерос и личност. С., 1992.

Горки, М. А. Н. Шмит. – В: Горки, М. Събрани съчинения, т. XIX. Изд. на БКП, С., 1951.

Живри, Г. Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос & Теома”, В., 1993.

Корсети, Жан-Пол. История на езотеризма и окултните науки. Изд. „Мириам“, С., 1997.

Костов, И. Световни религии. „Аскони-Издат”, С., 2007.

Лайтман, М. Кабала – това е много лесно. Изд. „Коала Прес”, С., 2008.

Найт, Г. Практическо ръководство по кабалистичен символизъм, т. 1. Изд. „Аратрон”, С., 1995.

Неоплатонизъм и християнство, ч. 1. Изд. ЛИК, С., 2002.

Соловьов, В. Красотата в природата. – В: Соловьов, В. Идеята за свръхчовека. Съчинения в 5 тома, т. 3. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006.

Соловьов, В. Лекции за Богочовечеството. Изд. „Дилок”, С., 2009.

Соловьов, В. Философски начала на цялостното знание. – В: Соловьов, В. Кризата на западната философия. Съчинения в 5 тома, т. 1. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006.

Халеви, З. Кабалистичната Вселена. Изд. „Аратрон”, С., 2005.

Халеви, З. Пътят на Кабала. Изд. „Аратрон”, С., 2002.

Хегел, Г. История на философията, т. 3, Изд. „Наука и изкуство”, С., 1982.

 

Бурмистров, К. Владимир Соловьев и Каббала. – В: Исследования из истории русской мысли. Обьединенное Гуманитарное Издательство, М., 1998.

Кравченко, В. Интерпретация Каббалы в творчестве В.С. Соловьева. – В: Соловьевские исследования, вп. 2 (30), 2011.

Философский словарь Владимира Соловьева, изд. „Феникс”, Р., 1997.

Фузайлов, У. София и Талмуд: Владимир Соловьев в еврейском контексте. – В: Сп. Лехаим, январь, 2008.

Халтурин Ю. Каббала, «Вселенская религия», «Мировой процесс» и религиозно-философский синтез В. С. Соловьева. – В: Известия Уральского государственного университета. Сер. 3, Общественные науки. 2008, N 61, вып. 6.

 

Idel, M. Kabbalah: New perspectives. “Yale University Press”, L., 1988.

Macgregor Mathers, S.L. The Kabbalah unveiled. “Arkana”, L., 1991.

 

Д-р Деян Пенчев, 2009 г.