Деян Пенчев – Рудолф Щайнер за Владимир Соловьов

Рудолф Щайнер (1861–1925) е първият голям западен мислител, който обръща внимание на философията на Владимир Соловьов (1853–1900) и още през 1909 г. го споменава в своите лекции. През 1921 г. той написва предговора към първия немски превод на съчинения от Соловьов.[1] На следващата година предговорът излиза като статия със заглавие Владимир Соловьов,  посредник между Запада и Изтока, която е публикувана в списание Гьотеанум,[2] а по-късно – в сборника Гьотеанумът сред културната криза на днешната епоха от 1925 г.[3]

Още със заглавието си статията показва как Щайнер възприема фигурата на руския философ и каква роля според него има той в световен мащаб. На много места Щайнер го нарича „велик философ”, „велик руски мислител“, „най-изтъкнатия руски философ“ и изказва неприкрито своето възхищение и любов към него. Често пъти цитира негови ключови текстове и разяснява какво е искал да каже. Трябва да имаме предвид, че това са били най-често лекции пред слушатели в различни немски, а и чуждестранни градове, които по онова време изобщо не са чували за руския философ. Може да се каже, че Щайнер е този, който проправя път на Соловьов в Германия и в Европа. За това съдим и от следните думи на самия Щайнер от 14.10.1917 г.

 

„Западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия. Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито пък положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток. Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов. Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация!”[4]

 

Щайнер смята, че ако Соловьов не бе починал толкова рано и беше преживял Първата световна война (1914–1918), щеше да промени своите възгледи по редица въпроси.

 

„Като русин Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново. Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето. Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги.“[5]

 

Щайнер е отдавал голямо значение на факта, че Соловьов е руски философ. На много места той коментира отношението на Запада към Русия и славянските народи.

 

„Когато западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източноевропейските души, тогава най-доброто средство се оказва ако човекът вникне в душата на Изтока, тръгвайки от позицията на философа Соловьов, въпреки че това съвсем няма да е достатъчно.“[6]

 

„В публичната лекция вчера аз споменах великия философ Соловьов, един от най-значимите мислители на цяла Русия. Соловьов е забележителен мислител, но напълно руски мислител, един ум, който може да бъде извънредно трудно разбран от западноевропейска гледна точка. Антропософите обаче трябва да изучават неговите творби и да се опитат да го разберат.“[7]

 

Особено трудно за европейците е, казва Щайнер, да разберат схващането на Соловьов за възкресението на Исус Христос. Руският философ твърди, че ако изхождаме от земния живот, нищо не може да ни убеди в съществуването на Бога, защото всичко в живота е устремено към смъртта. Затова трябва да има някакво Божествено, свръхчовешко събитие, което да потвърждава това съществуване, и такова е именно Възкресението, което познаваме от Евангелието.[8]

 

На други места Щайнер казва за Соловьов:

 

„Въпреки, че той изразява себе си в западна терминология, една истински руска народностна душа говори от неговите работи. Ние откриваме, че етическите и религиозните стремежи на Соловьов имат едно различно послание за човечеството, послание проникнато от духа на Изтока.”[9]

 

„Какво имаме предвид, когато казваме, че Христовият народ е възникнал на Изток? Имаме предвид това – и то може да бъде проверено чрез изучаване симптомите на външната история; ще намерите, ако имате в ума си вътрешните процеси, а не външните факти, които често си противоречат с реалността, че това твърдение е напълно вярно – имаме предвид това, че една територия е обособена в източната част на Европа, където живеят хора, които са пряко свързани с Христовия импулс. Христос винаги е присъствал като вътрешна аура, импрегнираща мисленето и усещането на тези хора.

Човек не може да намери по-ясно и директно доказателство за това, което казах тук, от личността на Соловьов, най-изтъкнатия руски философ на нашето време. Прочетете го и ще почувствате – въпреки особените характеристики на Соловьов, които вече съм обсъждал от други гледни точки – ще почувствате как в него текат потоци директно от това, което може да се нарече Христова инспирация. Тази инспирация действа толкова силно в него, че той не може да си представи цялата структура на социалния живот по друг начин от този да бъде организирана от Христос, Царя, Невидимия Христос като суверен на социалната общност. За Соловьов всичко е наситено с Христа, всяко едно действие, извършвано от човека е просмукано от Христовия импулс, който прониква дори в мускулната система. Философът Соловьов е най-чистият и най-изящният представител на народа на Христос.“[10]

 

„Соловьов желае да одухотвори материалния свят, а не да се материализира духовния свят.“[11]

 

Щайнер казва за Соловьов, че е сроден с някои западни философи, но всъщност говори много по-различно от тях, защото отвътре извира друг дух. Четейки Соловьов, човек има усещането, че му говори някой раннохристиянски автор от IV в.; с такъв патос е наситено словото на руснака, какъвто не може да се срещне в съвременните философи и богослови.[12]

Соловьов, казва Щайнер, възкресява духа на първите християнски векове, но се издига високо над руската православна църква. С това той е подобен на западния религиозен философ Ериугена (IX в.). Западът трябва да се сближи с Изтока, заключава накрая Щайнер, и за това може да спомогне един такъв мислител като Соловьов, който трябва да се опознае.[13] 

Щайнер твърди също, че Соловьов има чувство за различието между Отец и Син, между Бог и Христос, която съвременните теолози вече нямат. Той описва контраста между Соловьов и такъв влиятелен теолог като Адолф фон Харнак (1851–1930), който също се опитва да направи тази разлика, но приписва на Христос по-човешки качества като го прави  просто един посредник между човека и Бога, без да отчита неговата божествена природа, както прави това руският философ. Соловьов, подобно на първите християни, дълбоко се вълнува от различията в Светата Троица и има в душата си Отеца и Сина като две отделни изживявания. По този повод Щайнер казва:

 

„Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов: в негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата – Отец и Христос – за Соловьов са истински вътрешни изживявания. Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос. И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно. Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.“[14]

 

„Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи. Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин. Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец!"[15]

 

„Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец.”[16]

 

„Западният човек не разграничава Бог Отец и Христос.”[17]

 

Щайнер е виждал в Соловьов един философ с бъдеще, един философ на бъдещето. Според него той е трябвало да продължи делото, започнато от Хегел, но по един нов и различен начин.[18] За него Соловьов е бил един изключително чист в душата си философ, един искрен християнин, устремен към Христос и копнеещ да види човечеството обединено и сплотено. Щайнер казва:

 

„Особено интересно е да видим как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания. От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, както е формулирано например от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов. При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове. […]

Ето тъкмо тази двойственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органично единство. […]

Всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източноевропейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всич­ко то­ва оти­ва много по-далеч, за­що­то хо­ра­та усе­щат по­ня­ти­ето за Христос, как­во­то е то при Соловьов, ка­то един про­ро­чес­ки знак, ка­то са­ма­та зо­ра на Шестата сле­дат­лан­т­с­ка култура. По то­зи на­чин ця­ло­то Христово Същество и ця­ло­то зна­че­ние на Христовото Същество за фи­ло­со­фи­ята са пос­та­ве­ни в цен­тъ­ра на нещата, прев­ръ­щай­ки се в не­що съвсем раз­лич­но от това, ко­ето бих­ме мог­ли да по­лу­чим от за­пад­но­-­ев­ро­пейс­ки­те понятия. Понятието за Христос, до­кол­ко­то то не е из­в­ле­че­но от ду­хов­но­-на­уч­но­то поз­на­ние и не е схва­ща­но ка­то жи­ва субстанция, ко­ято тряб­ва да се на­ме­си ка­то ед­на ду­хов­на мъд­рост във вся­ка об­ласт на дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то – Христовата личност, която усе­ща­ме ка­то ед­на личност, на ко­ято слу­жи всеки, до­кол­ко­то той е „чо­век с Дух-Себе", та­зи Христова личност е прос­то из­ва­яна по един ве­ли­ко­ле­пен на­чин в раз­лич­ни­те тълкувания, ко­ито Соловьов да­ва от­нос­но Евангели­ето на Йоан и не­го­ви­те встъ­пи­тел­ни думи. И наистина, са­мо в об­лас­т­та на ду­хов­но­-на­уч­но­то поз­на­ние мо­же да се по­яви пъл­но раз­би­ра­не за дълбочината, с ко­ято Соловьов из­ри­ча думите: „В на­ча­ло­то бе­ше Словото или Логосът", и за он­зи раз­ли­чен начин, по кой­то тък­мо Евангелието на Йоан мо­же да бъ­де об­х­ва­на­то от ед­на фи­лософия, за ко­ято усещаме: Да, то­ва е ед­на по­къл­ва­ща фи­ло­со­фия и по един за­бе­ле­жи­те­лен на­чин тя ни на­соч­ва към бъдещето!

Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. […]

Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов."[19]

 

Особена връзка между Соловьов и Щайнер може да се намери в личността на руския поет и писател Андрей Бели (1880–1934). Той е силно повлиян в творчеството и живота си от Соловьов, а в същото време става убеден последовател на идеите на Щайнер, отива при него в Швейцария и е деен участник в развитието на антропософията.

Бележки

[1] Wladimir Solovjeff: Ausgewählte Werke, aus dem Russischen von Harry Köhler, Stuttgart, 1921–1922. (Владимир Соловьов: Избрани съчинения от руснака, преведени от Хари Кьолер.) Едно от съчиненията на Соловьов, преведено и включено в сборника е Лекции за Богочовечеството.

[2] Владимир Соловьов,  посредник между Запада и Изтока. – В: Сп. Гьотеанум, бр. 20 от 01.01.1922. (Wladimir Solowjoff, ein Vermittler zwischen West und Ost // Das Goetheanum, I. Jahrgang, Nr. 20, 1 Januar 1922.)

[3] Гьотеанумът сред културната криза на днешната епоха, GA 36, съдържащ статии на Щайнер в сп. Гьотеанум в периода 1921–1925.

[4] Щайнер, Р. Окултните основи на видимия свят. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 1998, с. 182.

[5] Пак там.

[6] Пак там, с. 181.

[7] Щайнер, Р. Тайните на смъртта, GA 159, лекция Подготовка за Шестата епоха, 15.06.1915.

[8] Пак там. Вж. също Соловьов, В. Писмо до Лев Толстой за възкресението на Христа. Сп. Ах, Мария, 5/1993, Духовните основи на живота, ч. II, гл. 1 и Неделни и великденски писма, писмо XI.

[9] Щайнер, Р. Душевна икономика: тяло, душа и дух във Валдорфското образование, лекция от 07.01.1922.

[10] Щайнер, Р. От симптома към реалността в съвременната история, GA 185, лекция VIII, 02.11.1918.

[11] Пак там.

[12] Steiner, R. Wladimir Solowjoff, ein Vermittler zwischen West und Ost.

[13] Пак там.

[14] Щайнер, Р. Антропософията като космософия. I част. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 1996, с. 34–36.

[15] Пак там, с. 35-36.

[16] Пак там, с. 35.

[17] Пак там, с. 36.

[18] Щайнер, Р. Отделните души на народите. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 2000, с. 231–235.

[19] Пак там.

Литература

 

Соловьов, В. Писмо до Лев Толстой за възкресението на Христа. Сп. Ах, Мария, 5/1993.

Щайнер, Р. Антропософията като космософия. I част. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 1996.

Щайнер, Р. Окултните основи на видимия свят. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 1998.

Щайнер, Р. От симптома към реалността в съвременната история, GA 185.

Щайнер, Р. Отделните души на народите. Изд. „Даскалов”, Ст. З., 2000.

Щайнер, Р. Тайните на смъртта, GA 159.

 

Соловьев, В. Воскресныe письма. Пасхальныe письма. – http://www.odinblago.ru/soloviev_10/1

Соловьев, В. Духовнье основье жизни. – http://vehi.net/soloviev/duhovosnov/index.html.

 

Steiner, R. Wladimir Solowjoff, ein Vermittler zwischen West und Ost. – http://anthroposophie.byu.edu/aufsaetze/a315.pdf

Wladimir Solovjeff: Ausgewählte Werke, aus dem Russischen von Harry Köhler, Stuttgart, 1921–1922. (Владимир Соловьов: Избрани съчинения от руснака, преведени от Хари Кьолер.)

 

Д-р Деян Пенчев, 2015 г.