„Всеобемното небе е прекрасно, първо, като образ на вселенското единство, като израз на спокойно тържество, вечна победа на светлото начало над хаотичното безредие, вечно въплътяване на идеята във всеобема на материалното битие...“
„Мировото всеединство и неговият
физически изразител – светлината – в собственото си средоточие е Слънцето. Изгревът на Слънцето е образът на
дейното тържество на светлите сили. Оттук и особената красота на небето в този
минутата, когато:
По цялата
неизмеримост на ефира
носят благовест всемирен
победни слънчеви лъчи.
Фьодор Тютчев
(превод Д.П.)
* * *
„Веществото е застой и непроницаемост на битието – то е противоположно на идеята, като положителна всепроницаемост и всеединство. Само в светлината веществото се освобождава от застоя и непроницаемостта си, и така видимият свят първо се разчленява на две противоположни полярности. Светлината, или безтегловният й носител – ефирът [етерът], е първичната реалност на идеята в нейната противоположност на веществото, притежаващо тежест, и в този смисъл тя е първото начало на красотата в природата. По-нататъшните й прояви зависят от съчетанията на светлината с материята. Тези съчетания са два вида: механични или външни, и органични, вътрешни. От първите произхождат собствено светлинните явления в природата, а от вторите – явленията в живота.
Древната наука се е досещала, а
днешната доказва, че органичният живот е превръщане на светлината. По такъв
начин материята става носителка на красотата чрез действието на едно и също
светлинно начало, което отначало повърхностно я озарява, а после вътрешно прониква,
оживотворява и организира. [...]
Красотата има чисто светлинен характер.“
Владимир Соловьов, Красотата в природата (1889), Изд. „Слънце“, С., 1921, с. 40, 38, 39 и Соловьов, В. Идеята за
свръхчовека. Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2012, с. 95, 96, 94
