„Целият свят – не само духовният и политическият, но и физическият – страда от нарушена норма, целият се нуждае от помощ и в състояние да му помогне е не безволието на аскета, отрекъл се от какъвто и да било живот и жизнена среда, и не умственото съзерцание на философа, живеещ само с мисълта си в областта на идеята, а живата сила на цялата човешка личност, притежаваща безусловно значение не само в отрицателната потенция и не само в идеята, а в положителната действителност.
Това е съвършеният човек, или Богочовекът, който не напуска света в нирвана, или в царството на идеите, а идва в света, за да го спаси и прероди в Царството Божие – за да бъде съвършената личност, допълнена и от съвършеното общество.“
Владимир Соловьов, „Оправдание на доброто“, ч. III, гл. 11, § 7
Владимир Соловьов, „Оправдание на доброто“, ч. III, гл. 11, § 7
