12 май 2020

Владимир Соловьов за дишането

„Дишането е основно условие за живот и постоянен начин на общуване на тялото ни с околната среда. За власт на духа над тялото може само да се желае, за да се намира тази основна функция под управлението или контрола на човешката воля. Подобно осъзнаване е от древността и навсякъде е довело до различни аскетични начини за дишане. Практиката и теорията на подобни упражнения намираме и при индийските отшелници, и при древни и нови магьосници, и при монасите от Атон и други подобни манастири, и при Сведенборг, а в наши дни – при Томас Лейк Харис и при Лорънс Олифант.

Някакъв контрол на волята над дишането се изисква от обикновеното благовъзпитание. Аскетичните цели подбуждат само да се върви по-нататък по този път. С постепенни упражнения лесно може да се постигне да не се диша с уста и в будно състояние, и насън, а следващата крачка е умението да се задържа дишането за по-дълго и по-кратко време. Придобитата власт над тези органични функции, без съмнение, укрепва силите на духа и му дава твърда опора за по-нататъшни аскетични успехи.“

Владимир Соловьов, „Оправдание на доброто“, с. 139, 140