За Владимир
Соловьов любовта към мъдростта е свещенодействие. Тя е храмът на сакралното
коронясване на човека от Бога и короната, която Бог поставя на човешката глава,
е Премъдростта Божия. С нейна помощ човекът има за цел да управлява земното
битие и да въплъщава в света Благото, Красотата и Истината. Ритуалът на мисълта
е това жертвоприношение, което човекът трябва да отдаде на своя Творец, в името
на Неговата Слава, а световната история е олтарът, върху който
транссубстанциите на плътта и съзнанието трябва да бъдат възкресени и
преродени.
Владимир
Соловьов винаги е считал философията за ритуал на мисълта. Това не е една
самоцелна логическа импровизация с думите и мислите, нито интелектуална техника
за опрощаването на повседневната суета. Философията за него не е и занаят,
намиращ предела си в собственото си осъществяване. За Соловьов философията е
дейността, която е призвана да отвори затворената книга на битието и да разчупи
космическите печати на вечността.
Битието е
тайна и нейното разгадаване е посветено на човешкото същество, което има
задачата да разбулва воалите на скритата истина към най-дълбоката и висша
същност на Абсолютното. Соловьов е вярвал, че човешкото съзнание не е
ограничено в собствената си иманентност, а че е една вечно развиваща се динамична
сила, разкриваща природата си със самото развитие на човека, човечеството и
света. Така различните форми на човешкото познание се усъвършенстват и постигат
висшето си осъществяване в отделните периоди на историята.
Затова и
първата задача, с която се заема Соловьов още в младостта си, е да направи един
мащабен преглед на досегашното развитие на човешкото познание, да покаже
недостатъците на предходните философски концепции и да разкрие погрешните
предпоставки на философите, с които повечето от тях са си служили от векове
насам. Гордостта на ума е този
смразяващ поглед на Запада, който Соловьов улавя, и който не може да задържи в
полезрението си, защото го боли за същия този Запад. Той иска да стъпи на
основите на западната философия и от нея да опита да изведе новото съзнание,
което трябва да развие човечеството, очевидно неуспяло да се справи със своите
задачи чрез досегашните си разбирания.
Соловьов не се
задоволява само да покаже погрешките на философските умозрения преди него,
защото това би било само едно негативно дело, но той се опитва да даде
градивните средства, с които човечеството може да съгради новата си по-надеждна
и истинна сграда на познанието. Той търси вечните истини в миналото, в старите
мистически школи и учения, които иска да съедини с новите философски постижения
на немската идеалистическа философия. Той се опитва, с помощта на философията,
да обясни, подреди и синтезира в една цялостна система на познанието древните
мистически и митологически откровения. Те трябва да се свържат с настоящето на
епохата, да бъдат възродени чрез новите разбирания на човешкия дух. Човешкото
съзнание се развива, защото законът за развитието е иманентен за цялото
творение, затова и древните истини се връщат винаги в нова форма, по-съзнателна
и по-близо до крайната цел – Богочовечеството.
Идеалът на Соловьов за прераждане на
човешката природа в богоподобната й същност е Богочовечеството. Човекът е
призван да реализира Волята Божия и да въдвори Царството Божие на Земята. Това
може да стане само, ако светът се схване като едно единно цяло, тъкмо защото
самият Бог е един и цял. „Бог е всичко“
и „единството на всичко съставлява
собственото съдържание, предмета и обективната същност на Бог“.[1] За
човека този стремеж, тази повеля, съставлява и целия негов импулс за обхващане
на цялостния живот. По този начин той намира смисъл за своето съществуване и
открива по-висшата си цел – „възникване
на всецяла общочовешка организация“[2] по
подобие на Царството Божие.
„Окончателната
фаза на историческото развитие, представляваща обща цел на човечеството, е изграждане
на всецялостна жизнена организация, която ще създаде обективно удовлетворение
на всички основни потребности и стремежи на човешката природа.“[3]
„Истинската
обективна нравственост на човека е да служи съзнателно и свободно на тази обща
цел, като отъждествява с нея своята лична воля, а това отъждествяване, което
същевременно е освобождение на човека, ще се осъществи неизбежно, когато той
действително осъзнае истинността на посочената идея.“[4]
В по-общ план, това е и целта на цялото
битие: „Всичко съществуващо […] трябва да се съедини с Божественото“.[5]
Руският философ създава една синкретична
философия, която има за цел да вземе от цялата история на мисълта най-истинното
и да го претвори в една обща, органична цялост, която той нарича свободна теософия. Свободната теософия
за него е истинната философия, която
трябва да организира цялото човешко познание и така да постави основите за
осъществяването на истинската човешка задача – всеединно, всечовешко
възсъединяване с Божественото първоначало, apocatastasis ton panton –
възстановяване на всичко – „Царството на
Духа като пълно проявление на Всеединното“[6].
Това всеединение стои в основата на принципа на всеединството във
философията на Соловьов. Богочовечеството като реално единство е едно цяло, но
в себе си съдържа отделни моменти, които са негови проявления и които трябва да
възсъедини в себе си. Тези моменти са в частност свободната теософия,
свободната теургия и свободната теокрация.
Философията
трябва да стане теософия – не самоцелно рационализиране на световното
съдържание, а богонасочено, преобразяващо същността на човека и битието,
познание. Теософията, като познание за Бога, трябва да бъде свободна, неограничена
и обемаща всяка частица от земния свят в своята истинност. Затова в нея
органично влизат и емпиричната наука, и рационалната философия, и догматичната
теология, като върхът на новото познание ще бъде тяхното единство в мистическата философия.
Соловьов
приема, че едва когато човешкият ум започне да схваща познанието като цялостна
синкреза, тогава и самата действителност на живота ще може да образува така
истински желаната от него всецяла общочовешка организация. Това може да стане с
пресъздаване на цялостно съществуващото битие с помощта на свободната теургия,
която изисква действия под принципа на Красотата. Човекът трябва да претвори Красотата
в своята действителност и така да възцари Истината чрез свободната теокрация,
реализирайки Благото във всеединството на Богочовечеството.
[1] Соловьов, В. Лекции за Богочовечеството.
Изд. „Дилок”, С., 2009, с. 103.
[2] Соловьов, В. Философски начала на цялостното знание – В: Соловьов, В. Кризата на западната философия. Съчинения в 5 тома, т. 1. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006, с. 247.
[3] Пак там, с. 246.
[4] Пак там, с. 247.
[5] Соловьов, В. Лекции за Богочовечеството. Изд. „Дилок”, С., 2009, с. 175.
[6] Соловьов, В. Философски начала на цялостното знание – В: Соловьов, В. Кризата на западната философия. Съчинения в 5 тома, т. 1. Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2006, с. 179.
Д-р Деян Пенчев (2009, 2017)
