„Минералите, растенията, животните, природното човечество и духовното
човечество – ето типичните форми на битието от гледна точка на възходящия
процес на световното усъвършенстване.
Камъните и металите се отличават от всичко останало с крайното си
самодоволство и консерватизъм; ако зависеше от тях природата никога не би се
пробудила от дълбокия сън, но без тях по-нататъшният й ръст не би имал твърда почва и
опора.
Растенията в неподвижните си съновидения неосъзнато се стремят към
светлината, топлината и влагата.
Животните, посредством усещанията и свободните движения, търсят
пълнотата на сетивното битие: ситост, полово възпроизводство и радост от
съществуването (игрите и пеенето им).
Природното човечество, освен всичко това, разумно се стреми
посредством науките, изкуствата и обществените институции към подобряване на
живота си, действително го усъвършенства в разни отношения, и накрая се
извисява до идеята за безусловното съвършенство.
Духовното човечество, или от Бога роденото, не само разбира с ума,
но и възприема със сърцето си, и на практика, това безусловно съвършенство като
действително начало на онова, което трябва да бъде във всичко, стреми се да го
осъществи докрай и да го въплъти в живота на целия свят.“
Владимир Соловьов, „Оправдание на
доброто“, С., 1999, с. 289-290
