„Трудовете на Соловьов обикновено първоначално са се публикували на страниците на периодичния печат, в списания и вестници, често противоположни по идейна насоченост: Руский вестник и Вестник Европы, Рус и Книжки недели и др. Главното издание, което отпечатва произведенията на Вл. Соловьов, е списанието на Московското психологическо общество (чийто почетен член е бил Соловьов) Вопросы философии и психологии. Някои трудове (Россия и Вселенская церковь, Русская идея) философът е бил принуден да издава зад граница. В Русия те излизат в превод от френски език след смекчаване на цензорния устав през 1905 г. [след смъртта на Соловьов – бел. ДП]
Посмъртно два пъти са издавани събраните съчинения на Вл. Соловьов на руски език: първото – през 1901–1903 г. /СПб., Общественная польза/ в осем тома (деветият допълнително), под редакцията на брата на философия Михаил Сергеевич; второто – в десет тома, през 1911–1913 г. /СПб., Просвещение/.
Произведенията на Соловьов са издадени на немски, английски, френски, италиански, холандски, хърватски и чешки езици. Освен това, на руски език в Брюксел са издадени най-пълните до момента Събрани съчинения (т. 1–16, 1966–1970). Това издание е фототипно на второто руско издание на Събрани съчинения (томове 1–10). В единадесетия том са включени неизлезлите в десеттомника Россия и Вселенская церковь, Русская идея, Владимир Святой и християнское государство и ответ корреспонденция из Кракова и др.; в дванадесетия том – стихотворения и малки статии; томове 13–16 са фототипно възпроизводство на руското издание на писмата на Вл. Соловьов.
Вл. Соловьов е бил не само професионален философ: той се е изявявал и като богослов, и като поет, и като публицист, и като литературен критик.“
Доц. дфн Димитър Мирчев
Цитат по Владимир Соловьов. Оправдание на доброто, Изд. „ЛИК“, С., 1999, с. 671
