28 януари 2018

Другите за Владимир Соловьов

Николай Фьодоров, Владимир Соловьов и Лев Толстой, рисунка от Леонид Пастернак (1862–1945)
„Русия може да бъде поздравена с един гениален човек.”

Константин Бестужев-Рюмин (1829–1897), голям руски историк

* * *

„Още един човек дойде в малкия полк от руски хора, които си позволяват да мислят със собствения си ум.”

Лев Толстой (1828–1910), велик руски писател

* * *

„Истинският духовен баща на руския идеализъм, делото на когото се налага да продължи и да развива днешното философско поколение, е Владимир Соловьов.”

Сергей Булгаков (1871–1944), руски философ и богослов

* * *

„Истински велик руски човек, гениална личност и гениален мислител.”

Сергей Трубецки (1862–1905), руски философ, близък приятел и последовател на Соловьов

* * *

„Владимир Соловьов наистина направи велики дела във време, когато на деловите хора им изглеждаше безделник.“

„Вл. Соловьов е бил носител и предвестник на бъдещето.“ 

Александър Блок (1880–1921), голям руски поет

* * *

„Въпреки обширните си философски знания и рядка научна школовка, Вл. Соловьов чувствал, че в жилите му тече кръв на проповедник, публицист и въобще оратор, литературен критик, поет, понякога дори на пророк и визионер и изобщо на човек, отдаден на изтънчени духовни интереси. Да бъде професор за него било просто скучно. [] Соловьов се отличавал с небивала сила на философската мисъл, небивало владеене на световната философия и напрегнат духовен живот. […] Най-интересният факт от биографията на Соловьов е забравен от почти всички или може би умишлено се премълчава. Това е избирането му на 8 януари 1900 г. за почетен академик в Академията на науките в Отделението за руски език и словесност.“

Алексей Лосев (1893–1988), голям руски философ

* * *

„Колко е ужасяващо, че философията е престанала да бъде обяснение в любов, загубила е Ероса, превърнала се е в спор за думите. Соловьов е именно почти единственият философ от втората половина на XIX век, във всеки случай – най-значимият и великият, чиято философия е явно или латентно, но постоянно „обяснение в любов“. Под диалектиката на Соловьов, под понякога безжизнената кора на отвлечената му и често пъти суховата мисъл винаги бълбука великата радост на любов към тайнствената и благодатна основа на света, познаваема в интимния опит. И гносеологията му, колкото и да е диалектична и строга в някои свои съставки, по съществото си е разказ за това, какво е видял и на какво е успял да бъде свидетел.“ („Философия на свободата“, с. 205)

„В историята на световната философия аз познавам само две велики учения за пола и любовта: на Платон и на Вл. Соловьов. „Пир“ на Платон и „Смисълът на любовта“ на Вл. Соловьов – това са най-дълбоките, най-проникновените текстове на тази тема, каквито са писани от земни същества.“

Николай Бердяев (1874–1948), голям руски философ

* * *

„Той е човек с идеи.“ 

И. Д. Делянов (1818–1897)

* * *

„Единството на човешките способности води до единство на целокупния човешки опит. А в него според Соловьов несъмнено се включва и онова, което най-общо се назовава мистика.

Соловьов е не просто и само вярващ – той е още мистик, окултист, охотно отдаващ се на Отвъдното, на медиумически търсения, често е спохождан от видения, на които е вярвал не по-малко, отколкото на реалността.“

Исак Паси (1928–2010), „Владимир Соловьов и философията на любовта“
 
(Ще бъде допълвано.)

Подбрал: д-р Деян Пенчев

Владимир Соловьов, Сергей Трубецки, Николай Грот и Лев Лопатин