 |
| Николай Фьодоров, Владимир Соловьов и Лев Толстой, рисунка от Леонид Пастернак (1862–1945) |
„Русия може да бъде поздравена с един
гениален човек.”
Константин Бестужев-Рюмин (1829–1897), голям руски историк
* * *
„Още един човек дойде в малкия полк от руски
хора, които си позволяват да мислят със собствения си ум.”
Лев Толстой (1828–1910), велик руски писател
* * *
„Истинският духовен баща на руския идеализъм,
делото на когото се налага да продължи и да развива днешното философско
поколение, е Владимир Соловьов.”
Сергей Булгаков (1871–1944), руски философ и богослов
* * *
„Истински велик руски човек, гениална личност
и гениален мислител.”
Сергей Трубецки (1862–1905), руски философ, близък приятел и последовател на Соловьов
„Владимир Соловьов наистина направи велики дела във време, когато на деловите хора им изглеждаше безделник.“
„Вл. Соловьов е бил носител и предвестник на бъдещето.“
Александър Блок (1880–1921), голям руски поет
* * *
„Владимир Соловьов наистина направи велики дела във време, когато на деловите хора им изглеждаше безделник.“
„Вл. Соловьов е бил носител и предвестник на бъдещето.“
Александър Блок (1880–1921), голям руски поет
* * *
„Въпреки обширните си
философски знания и рядка научна школовка, Вл. Соловьов чувствал, че в жилите
му тече кръв на проповедник, публицист и въобще оратор, литературен критик,
поет, понякога дори на пророк и визионер и изобщо на човек, отдаден на изтънчени
духовни интереси. Да бъде професор за него било просто скучно. […] Соловьов се отличавал с небивала сила
на философската мисъл, небивало владеене на световната философия и напрегнат
духовен живот. […] Най-интересният факт от биографията
на Соловьов е забравен от почти всички или може би умишлено се премълчава. Това
е избирането му на 8 януари 1900 г. за почетен академик в Академията на науките
в Отделението за руски език и словесност.“
Алексей Лосев (1893–1988),
голям руски философ
„Колко е ужасяващо, че философията е престанала да бъде обяснение в любов, загубила е Ероса, превърнала се е в спор за думите. Соловьов е именно почти единственият философ от втората половина на XIX век, във всеки случай – най-значимият и великият, чиято философия е явно или латентно, но постоянно „обяснение в любов“. Под диалектиката на Соловьов, под понякога безжизнената кора на отвлечената му и често пъти суховата мисъл винаги бълбука великата радост на любов към тайнствената и благодатна основа на света, познаваема в интимния опит. И гносеологията му, колкото и да е диалектична и строга в някои свои съставки, по съществото си е разказ за това, какво е видял и на какво е успял да бъде свидетел.“ („Философия на свободата“, с. 205)
* * *
„Колко е ужасяващо, че философията е престанала да бъде обяснение в любов, загубила е Ероса, превърнала се е в спор за думите. Соловьов е именно почти единственият философ от втората половина на XIX век, във всеки случай – най-значимият и великият, чиято философия е явно или латентно, но постоянно „обяснение в любов“. Под диалектиката на Соловьов, под понякога безжизнената кора на отвлечената му и често пъти суховата мисъл винаги бълбука великата радост на любов към тайнствената и благодатна основа на света, познаваема в интимния опит. И гносеологията му, колкото и да е диалектична и строга в някои свои съставки, по съществото си е разказ за това, какво е видял и на какво е успял да бъде свидетел.“ („Философия на свободата“, с. 205)
„В историята на
световната философия аз познавам само две велики учения за пола и любовта: на
Платон и на Вл. Соловьов. „Пир“ на Платон и „Смисълът на любовта“ на Вл.
Соловьов – това са най-дълбоките, най-проникновените текстове на тази тема,
каквито са писани от земни същества.“
Николай Бердяев
(1874–1948), голям руски философ
„Той е човек с идеи.“
И. Д. Делянов (1818–1897)
„Единството на човешките способности води до единство на целокупния човешки опит. А в него според Соловьов несъмнено се включва и онова, което най-общо се назовава мистика.
* * *
„Той е човек с идеи.“
И. Д. Делянов (1818–1897)
* * *
„Единството на човешките способности води до единство на целокупния човешки опит. А в него според Соловьов несъмнено се включва и онова, което най-общо се назовава мистика.
Соловьов е не просто и само вярващ – той е още мистик,
окултист, охотно отдаващ се на Отвъдното, на медиумически търсения, често е
спохождан от видения, на които е вярвал не по-малко, отколкото на реалността.“
Исак Паси (1928–2010), „Владимир
Соловьов и философията на любовта“
(Ще бъде допълвано.)
Подбрал: д-р Деян Пенчев
Подбрал: д-р Деян Пенчев
 |
| Владимир Соловьов, Сергей Трубецки, Николай Грот и Лев Лопатин |
