Владимир Соловьов: Деян Пенчев – За смъртта на Владимир Соловьов

13 август 2020

Деян Пенчев – За смъртта на Владимир Соловьов

На 13 август 1900 г., след двуседмично боледуване, на 47-годишна възраст Владимир Соловьов (1853–1900) издъхва в имението на своя приятел, философа княз проф. Сергей Трубецки (1862–1905).

По-късно Трубецки казва за него: „Той беше наистина велик руски човек, гениална личност и гениален мислител, непризнат и неразбран от своето време, въпреки всеобщата известност и относително блестящия успех, който имаше. Трудно ми е да се откъсна от чувството на горещо приятелство и любов, което имах към него, и което имаха всички, които го познаваха отблизо“.

През юли 1900 г. Солольов е в Москва, за да даде за печат своя нов превод на Платон (той е първият голям преводач на Платон на руски език). Когато се разболява по-тежко лекарите установяват пълно изтощение, недохранване, мигрена, болки по цялото тяло, атеросклероза, цироза и бъбречна уремия. Поддържал е висока температура, в последните дни от 40 градуса.

Лекарите заключават, че умира вследствие на продължителни периоди на умствено изтощение от философска и писателска дейност, телесно изтощение от гладувания и пости, които е правил, и собствени лечебни процедури, които си е предписвал (терпентин). Соловьов бил вегетарианец и въздържател.

В последните дни от живота си обсъждал политическите събития в света, молел се и четял молитви и псалми. Поискал причастие и се изповядал пред свещеник. От смъртта не се страхувал, но се страхувал от това да влачи съществуването си и се молел на Бога по-скоро да го вземе. Силите му отслабвали с всеки ден. Някои от последните му думи били: „Длъжен бях да работя твърде много“ и „Трудна е работата Господня“. Умира на 13 август в 21:30 ч. (по стар стил 31 юли).

Последното му стихотворение е „Пак за белите кампанки“, писано на 08.07.1900, част от него:

Злото преживяно
потъва във кръвта,
издига се измито
Слънцето на любовта.

Замисли смели
в сърцето болно,
ангели бели
застанали в кръг...