„В образа на Соловьов ни поразява едно основно противоречие – споделя Н. Бердяев. – У него съществуваше някаква лекота, откъснатост от какъвто и да било бит. Не от земята е израствал той, с нищо органично не е бил свързан, не е имал корени в почвата. Той не е тукашен, пришълец от други светове, чужд, почти на всички, с нищо и никому по кръв не е близък. (1)
Каква харизма е витаела около образа на мислителя, предизвикала съзнанието и на съвременниците му, и днес отразяваща блестящо неговите възможности и интереси? Каква съдба е имал той, появил се на културния хоризонт в Москва и Санкт Петербург в края на XIX век?“
„За Владимир Соловьов съществува един висш духовен свят, към който човек е съпричастен. В признанието на това се заключава и оценката: висшето е по-добро от низшето и низшето получава значение, понеже в него се отразява този висш свят, понеже то може да се извиси в сферата на това висше. Вечното е по-добро от временното и преходното, неизменното битие е по-добро от вечното ставане. Тази оценка включва и изискването човек да бъде посредник не само по отношение на висшия свят и ближните си, но и по отношение на низшия свят – да господства над природата и плътта, да се стреми да я извисява и одухотворява.“
Доц. дфн Димитър Мирчев, един от най-малцината български изследователи на Соловьов
Цитат по Димитър Мирчев, Anima Candida. В: Соловьов, В. Оправдание на доброто. Изд. „ЛИК“, С., 1999, с. 7, 13
Бележки
1. Бердяев, Н. Проблема Востока и Запада в религиозном
сознании Вл. Соловьева. (Книга о Владимире Соловьеве. М., 1991, 355–356).“ – Бел. Д.М.
