„Въздържането от ядене и пиене –
постенето – винаги и навсякъде е било от основните изисквания на
нравствеността. Правилото винаги и навсякъде е било въздържане от животинска
храна и особено от месна. Причината за това е, че месото по-лесно и пълно се
превръща в кръв и по-бързо и силно повишава енергията на плътския живот.
Въздържането от месна храна, без
съмнение, може да се смята за всеобщо изискване. Всички възражения срещу това
правило търпят критика и отдавна са опровергани не само от моралистите, но и от
естествоизпитателите.
От аскетична гледна точка
въздържането от месо (и изобщо от животинска храна) е полезно два пъти: първо,
защото така намалява енергията на плътския живот; второ, тъй като наследствения
навик е развил естествена потребност от такава храна, то с въздържането от нея
се упражнява силата на волята за сметка на материалното влечение и се повишава
духовната енергия.“
„Съществува и друг мотив за
въздържане от месна и изобщо от животинска храна – мотив също нравствен, но не
с аскетичен, а с алтруистичен характер – именно разпространеното предписание за
милосърдие или жалост спрямо животните. Този момент преобладава в будистката
етика, докато аскетичният е възприет в църковно-християнската.“
„Според библейското учение,
храната на нормалния (райски) човек е била само от плодове и треви в естествен
вид. Това и сега е правило на най-строгия монашески пост както на Изток, така и
на Запад.“
