Според първото схващане философията се отнася изключително само към познавателните способности на човека; според второто тя отговаря също и на висшите стремежи на човешката воля, и на висшите идеали на човешките чувства, следователно има не само теоретично, но също нравствено и естетическо значение, намирайки се във вътрешно взаимодействие със сферите на творчеството и практическата дейност, макар да се различава от тях.
За философията, съответстваща на първото схващане – философията на школата, от човека се изисква единствено развит до известна степен ум, обогатен с определени познания и освободен от вулгарни предразсъдъци; за философията, съответна на второто схващане – философията на живота, освен това се изисква особена насока на волята, т.е. особено нравствено настроение, а още художествено чувство и осмисляне, сила на въображението, или фантазия.
Първата философия се занимава изключително с теоретични въпроси, няма никаква пряка връзка с личния и обществения живот, втората се стреми да бъде организираща и управляваща сила на живота.
Пита се, коя от тези две философии е истината? И едната, и другата изразяват еднакви претенции за опознаване на истината, но самата тази дума се разбира от тях напълно различно: за едната тя има само отвлечено-теоретично значение, за другата – живо, съществено. Ако за разрешаването на нашия въпрос се обърнем към етимологията на думата „философия”, отговорът ще е в полза на живата философия. Очевидно названието „любомъдрие”, т.е. любов към мъдростта (такъв е смисълът на гръцката дума философия), не може да се приложи към отвлечената теоретична наука. Под мъдрост се разбира не само пълнота на знанието, но и нравствено съвършенство, вътрешна цялостност на духа. Следователно думата „философия” означава стремеж към духовна цялостност на човешкото същество – именно в такъв смисъл се употребява тя.”
„Истинната наука е невъзможна без философията и теологията, тъй като истинната философия е невъзможна без теологията и положителните науки, а също е невъзможна и истинната теология без философията и науките; по необходимост всеки от тези елементи, доведен до истинната си пълнота, получава синтезен характер и става цялостно знание.”
Владимир Соловьов, Философски
начала на цялостното знание. В: Владимир
Соловьов, Кризата на западната
философия, т. 1. Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2006, с. 251, 249
