„Владимир Соловьов иска да покаже, че интелектуалният свят досега винаги е бил
разкъсван в себе си, раздробяван на части, които отделно са се борили за
съществуване, и тази борба се е развихряла в моментите от световната история,
когато отделните мисловни форми са се сменяли и заменяли, търсейки като във
водовъртеж своето място и своя пристан в общата сцена на мировите събития. Свободната теософия трябва да бъде това
единство, в което разпокъсаните елементи на общата мисловна вселена на човека
могат да се съберат и да достигнат съвършенството си. Разделени те се
отнасят към мисловните явления партикуларно. Затова и обособяващите се,
парцелирани части притежават само отделен аспект от общата всеобхватност на
феноменалното битие.
 |
| Имануел Кант (1724–1804) |
Тук е съществената светогледна разлика между Соловьов и философ като Имануел
Кант. Кант приема, че светът в най-същностните си аспекти е непознаваем, тъй като,
разкривайки се пред човека, е свят, който е предмет само на отделния човешки
опит, но никога пред последния не се разкрива самият свят в целокупността си.
Затова и Кант говори за възможните светове на различния човешки опит, в който
се появяват и антиномиите на чистия разум. Точно тази антиномичност Соловьов отдава
не като Кант на човешката неспособност да се познае всеобщото и ноуменалното, а
на раздробяването на този свят на части
и обективирането на всяка една като глобалност, взета отделно сама за себе си.
Нежеланието да се слеят отделните светове винаги ще води до антиномичността на
човешката способност за познание. Когато Кант съди за света, той го схваща
цялостно и поставя негативната си присъда за неговата познаваема всеобщост.
Когато Соловьов схваща света, той го разкъсва на части и така вижда, че
всъщност само една част от него е този свят на Кант, който той постулира като света,
а всъщност има много повече свят в този всеобщ свят, отколкото Кант си е
представял. Светът на Соловьов е
по-голям от света на Кант. Всеобщата антиномичност на Кант е партикуларна
единичност за Соловьов. Това, което Кант нарича „идеал на чистия разум”,
Соловьов превръща в своя най-положителна перспектива за философска рефлексия
към света.“
Д-р Деян Пенчев, „Философските идеи на Владимир Соловьов и
Рудолф Щайнер“, Издателско ателие Аб, С., 2017, с. 34-35
