29 септември 2020

Владимир Соловьов за ангелите и чистите умове


Божественото същество не може да се задоволява с вечното съзерцаване на идеалните същности (да ги съзерцава и да бъде съзерцавано от тях); то не се задоволява да ги притежава като свой предмет, като своя идея и да бъде за тях само идея; но бидейки „освободено от завистта“, т.е. от единствеността, то желае техния собствен реален живот. []

Този акт (или тези актове) на божествената воля, съединяваща се с идеалните предмети или с образите на божествения ум и даваща им с това реално битие, е и собствено актът на божественото творчество.“

Владимир Соловьов, Лекции за Богочовечеството (1881), IX лекция, Изд. „Дилок“, С., 2009

* * *

Двойствеността на невидимия свят

„Ние имаме:

първо, системата от творчески (непосредствени) противодействия на Словото [„като противовес на хаотичното съществуване“], съставляващи идеалния, или умопостижимия свят в собствения смисъл, сферата на чистите умове, на обективните идеи на хипостазираните Божествени мисли;

и второ, системата от противодействия на Светия Дух [„като противовес на хаотичното съществуване“], по-конкретни, по-субективни и по-живи, съставляващи духовния свят, сферата на чистите духове, или на ангелите.“

Чистите умове, съставящи света на идеите, са същества безусловно съзерцателни, безстрастни и неизменни. Неподвижни звезди на небесата на невидимия свят, те са над всяко желание, над всяка воля, а следователно и над всяка свобода.

Чистите духове, или Ангелите, имат субективно съществуване, което е по-пълно и по-конкретно. Независимо от интелектуалното съзерцание, на тях са им познати афективните и волевите състояния, те притежават движение и свобода.

Но свободата на чистите духове далеч не прилича на онази, която познаваме от собствен опит. Като не са подчинени на обективните ограничения на материята, пространството и времето, а също и на целия механизъм на физическия свят, Ангелите на Бога притежават властта да предопределят цялото си следващо битие с единствен вътрешен акт на своята воля. Те са свободни да застават зад Бога или срещу Него, но тъй като по своята  природа (в качеството си на непосредствени създания на Бога) те притежават изначално във висока степен светлина и сила, действат с пълното разбиране за нещата и с пълната реалност на успеха и не могат да се разкайват за постъпките си.“

Чистият дух, който свободно се самоопределя на страната на Бога, незабавно встъпва в притежание на Божествената Премъдрост и става като че ли органичен и неразделен член на Божественото: любовта към Бога и доброволното участие в Божественото действие представляват от сега нататък неговата природа.

Владимир Соловьов, Русия и Вселенската църква (1889), Кн. III, гл. V, Висшият свят. Свободата на чистите духове – В: Соловьов, В. Русия и Вселенската църква. Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2014, с. 321, 322