„Ние умираме, защото нашата духовна сила, вътре свързана с грехове и страсти,
се оказва недостатъчна да поеме, да приеме и да претвори в себе си цялото наше
външно, телесно същество; то отпада и нашето естествено безсмъртие (до последното
възкресение, което можем да получим само чрез Христа) е само наполовина такова,
безсмъртна е само вътрешната страна, само безплътният дух. Христос възкръсна
всецяло. […]
Духовната сила, вътрешно свободна в Христа от всякакви ограничения,
нравствено безпределна, естествено се освобождава в Неговото възкресение и от
всякакви външни ограничения, и преди всичко от едностранчивостта на едно
изключително духовно битие в противоположност на физическото битие –
възкръсналият Христос е повече от дух, духът не е имал плът и кости, духът не
вкусва храна – като дух, навеки въплътен, Христос с цялата пълнота на
вътрешното психично същество съединява и всички положителни възможности на
физическото битие без неговите външни ограничения. Всичко живо се съхранява в
Него, всичко смъртно е победено безусловно и окончателно.“
„Като решителна победа на живота над смъртта, на положителното над
отрицателното, Възкресение Христово е тържество на разума в света. Това е
чудо само в този смисъл, че е първото ново проявление на нещо, което е
необичайно, невиждано, изненадващо и учудващо. Ако ние, забравили за
резултатите на световния процес в неговата цялост, следим само различните му
нови етапи, тогава всеки от тях ще представлява чудо за нас. Както появата на
първия жив организъм сред неорганичната природа, както появата на първото
разумно същество над царството на безсловесните е беше чудо, така и появата на
изцяло духовния и затова неподлежащ на смърт човек – първия от мъртвите – беше чудо.
Ако чудесата са били предварителната победа на живота над смъртта, то на чудото
трябва да признаем и окончателната победа. Но това, което се представя като чудо, се разбира от нас като съвършено
естествено, необходимо и разумно събитие. Истината на Христовото Възкресение е
истина всецяла, пълна – не само истина на вярата, но също и истина на разума.
Ако Христос не беше възкръснал, ако Каяфа беше прав, а Ирод и Пилат биха се
оказали мъдри, светът щеше да се окаже безсмислица, царство на злото, измамата
и смъртта. Не става дума да се прекрати нечий живот, а за това да се прекрати
истинният живот, животът на съвършения праведник. Ако такъв живот не би могъл да
победи врага, каква надежда остава за бъдещето? Ако Христос не беше възкръснал,
тогава кой би могъл? Христос воскресе!“
13 април 1897
Превод: Деян Пенчев
