 |
| Константин Балмонт |
На нас небесен път ни е възложен –
тъй уверява в светъл славослов
отшелникът мил и служител Божи,
поет-монах Владимир Соловьов.
Безмерни са въздушните течения.
те ни обсебват – те са в теб и в мен.
И са безбройни скритите значения,
и всеки в своя кът е отчужден.
Говорим все, а смисъла не знаем.
И зейват пропасти в езика… И така
морето на мечтите ни замайва…
Но в нас протича звездната река…
И ти към мен привет преди изпрати,
отшелнико-поет, с дух примирен,
и си замина от земята безвъзвратно.
Но на небе светът е подчинен…
Ти Бога днес в полята райски слушаш,
о, дух, белязан с чист и вечен знак.
Но как е близък онзи път въздушен!
Оттам ме гледаш… И съм с тебе пак!
1903
Константин Балмонт (1867–1942) е голям руски поет-символист, преводач и есеист, наричан "Паганини на руския стих". Превежда и издава сборник български народни песни "Златен сноп на българската поезия" (1930).
