Сънища стари възкръсват у мен,
песни отколешни пее сърцето,
някъде цвете цъфти из полето
и призовава глас благословен.
Приказка чудна – но жива е тя,
в нея отново повярвах неволно…
Нега в сърцето ми – сладка и болна…
Полъх в душата ми – от пролетта…
превод: Андрей Андреев
* * *
Старую песню мне сердце поет,
Старые сны предо мной воскресают,
Где-то далёко цветы расцветают,
Голос волшебный звучит и зовет.
Чудная сказка жива предо мной,
В сказку ту снова я верю невольно...
Сердцу так сладко, и сердцу так больно.
На душу веет нездешней весной.
