***
Има мойта царица огромен дворец –
седем стълба от злато отпред,
седемстенна короната, сякаш венец,
и със камъни скъпи безчет.
Сред зелени градини под алена вис
крем и рози за хубост цъфтят
и в прозрачна вълна на потока сребрист
и чело, и къдрици трептят.
Но не чува потокът какво й шепти,
не поглежда към свойте цветя:
скръб дълбока в очите й сини блести,
с мъка пълна е всяка мечта.
Вижда тя: посред бури и ледни мъгли,
в край далечен, студен – несломим,
сам във боя със силите тъмни и зли
губи сили приятел и любим.
Изоставя двореца и златото тя,
диамантения венец
и на него, неверния, хлопа в нощта –
неочакван, незван пришълец.
Млада пролет над зимата мрачна и зла,
засияла и пълна с любов,
го загръща сред ласкава нежна мъгла
с тъмносин, лъчезарен покров.
И съборен от тъмните сили в прахта,
той гори с ярък пламък и страст,
и с нетленна любов във очите си тя
му говори с най-тихия глас:
“Като морски вълни си неверен, прости,
а се кле, че не ще измениш,
но със свойта измяна сърцето ми ти
не успя, мили мой, да сломиш!”
ноември
1875 – 6 март 1876
превод: Андрей Андреев
* * *
У
царицы моей есть высокий дворец,
О семи он столбах золотых,
У
царицы моей семигранный венец,
В нем без счету камней дорогих.
И
в зеленом саду у царицы моей
Роз и лилий краса расцвела,
И
в прозрачной волне серебристый ручей
Ловит отблеск кудрей и чела.
Но
не слышит царица, что шепчет ручей,
На цветы и не взглянет она:
Ей
туманит печаль свет лазурных очей,
И мечта ее скорби полна.
Она
видит: далёко, в полночном краю,
Средь морозных туманов и вьюг,
С
злою силою тьмы в одиночном бою
Гибнет ею покинутый друг.
И
бросает она свой алмазный венец,
Оставляет чертог золотой
И
к неверному другу, - нежданный пришлец,
Благодатной стучится рукой.
И
над мрачной зимой молодая весна -
Вся сияя, склонилась над ним
И
покрыла его, тихой ласки полна,
Лучезарным покровом своим.
И
низринуты темные силы во прах,
Чистым пламенем весь он горит,
И
с любовию вечной в лазурных очах
Тихо другу она говорит:
«Знаю,
воля твоя волн морских не верней:
Ты мне верность клялся сохранить,
Клятве
ты изменил, - но изменой своей
Мог ли сердце мое изменить?»
1876