* * *
Защо слова? В безкрайността лазурна
звучат вълни като ефирен
зов,
към теб напират с волята
си бурна
и със дъха на нямата
любов.
Изтръпнал в унес, прага
мил трепери,
към теб мечти се носят в
светъл рой,
въздушен път душата ще
намери,
един миг само – и ще бъда
твой.
И в тая среща, тайна и
незрима,
ще те обгърне странна
светлина
и с мъката и любовта,
любима,
ще се спасиш от земната
злина.
септември 1892
Превод: Георги Мицков
* * *
Да помълчим! От висините ясни
вълни ефирни с лек и
ведър зов
към тебе носят пламъците
страстни,
въздишките на нямата
любов.
И тръпнейки на прага ти,
мечтите
към теб са устремени в
този час;
и близък пътят е в
далечините,
миг само – и пред тебе ще
съм аз.
И в този миг на срещата
незрима
душата ти ще озари дъга
и ти от сънища непоносими
ще се отърсиш – с обич и
тъга.
септември 1892
превод: Андрей Андреев
* * *
Зачем слова? В
безбрежности лазурной
Эфирных волн созвучные струи
Несут к тебе желаний пламень бурный
И тайный вздох немеющей любви.
И, трепеща у милого порога,
Забытых грез к тебе стремится рой.
Недалека воздушная дорога,
Один лишь миг - и я перед тобой.
И в этот миг незримого свиданья
Нездешний свет вновь озарит тебя,
И тяжкий сон житейского сознанья
Ты отряхнешь, тоскуя и любя.
Эфирных волн созвучные струи
Несут к тебе желаний пламень бурный
И тайный вздох немеющей любви.
И, трепеща у милого порога,
Забытых грез к тебе стремится рой.
Недалека воздушная дорога,
Один лишь миг - и я перед тобой.
И в этот миг незримого свиданья
Нездешний свет вновь озарит тебя,
И тяжкий сон житейского сознанья
Ты отряхнешь, тоскуя и любя.
1892