От сън грабнат в деня, от
сън грабнат в тъмата –
някой с теб е. Не си в самота.
Лъчезарни очи гледат
право в душата
през деня и нощта.
Размразява се, стихват
сърдечните бури,
вече всичко цъфти.
Само едно име на жена от
лазури
ще отгатнеш ли ти?
Във душата изчезва грехът
първороден:
през прозрачна вода
виждаш – няма треви, няма
дракон подводен,
от скали – ни следа.
Светлина и вода. Две очи
са заболи
поглед в светли мъгли.
Като капки в море са се
слели отколе
всички бързащи дни.
21 ноември 1898
превод: Александър Миланов
Лишь забудешься днем иль проснешься в полночи -
Кто-то здесь… Мы вдвоем,-
Прямо в душу глядят лучезарные очи
Темной ночью и днем.
Тает лед, расплываются хмурые тучи,
Расцветают цветы…
И в прозрачной тиши неподвижных созвучий
Отражаешься ты.
Исчезает в душе старый грех первородный:
Сквозь зеркальную гладь
Видишь, нет и травы, змей не виден подводный,
Да и скал не видать.
Только свет да вода. И в прозрачном тумане
Блещут очи одни,
И слилися давно, как роса в океане,
Все житейские дни.
21 ноября 1898
