 |
| Иван Шишкин, "Туманное утро", 1885 |
* * *
Земя-владетелко! Чело
пред тебе свеждам –
през твоя жив,
благоуханен свод
аз пламък в скъпото сърце
съглеждам
и трепет от всемирния
живот.
С такава нега на лъчите
дневни
разсипваше небето
благодат,
че пращаха му призиви
напевни
реката и лесът на шум
богат.
В туй ярко тайнство
долавям съчетание
на земната душа с лъчът
неотразим.
От огнена любов
житейското страдание
отлита като мимолетен
дим…
май 1886
* * *
Земя-владичице! Прегърнах
те с тревога
и под благоуханния ти
свод
от родното сърце усетих
огън,
чух трепет от всемирния
живот.
С лъчите благодат се
спускаше от древни,
сияещи от нега небеса,
и светлината тиха с поздрави
напевни
приветстваше реката и
леса.
Единство на душата земна
виждам сякаш
с неземна светлина и дух
незрим –
и от лъча на любовта
скръбта и мрака
отлитат като мимолетен
дим.
май 1886
превод: Андрей Андреев
* * *
Земля-владычица!
К тебе чело склонил я,
И
сквозь покров благоуханный твой
Родного
сердца пламень ощутил я,
Услышал
трепет жизни мировой.
В
полуденных лучах такою негой жгучей
Сходила
благодать сияющих небес,
И
блеску тихому несли привет певучий
И
вольная река, и многошумный лес.
И
в явном таинстве вновь вижу сочетанье
Земной
души со светом неземным,
И
от огня любви житейское страданье
Уносится,
как мимолетный дым.
1886
