“От Изток – светлина и сили!”
И – властник – царят на Иран
към бляскавите Термопили
подгони робската си сган.
Но с дар небесен, Прометеев
Елада е от векове
и тази сган ще разпилеят
свободните й синове.
И кой до Инд или до Ганг е
път славен извървял и смел?
Ту македонската фаланга,
ту – царствен – римският орел.
И с волята за разум, право
и силата на мъдростта –
на Запад вдигна се държава
и Рим обедини света.
Какво все още нужно беше?
Защо във кръв е пак светът?
Всемирната душа скърбеше
за вяра, за любов и път.
Но словото не е лъжовно,
светлик от Изток заблестя,
което беше невъзможно
той възвести и обеща.
Разливайки се над земята –
със сила, с чудеса добри,
светът на Изток светлината
със Западния примири.
О, Рус!, ти бъдещето ваеш;
но с горда мисъл за света
ти Изтока какъв желаеш:
на Ксеркс ли,
или на Христа?
1890
превод:
Андрей Андреев
* Ex Oriente Lux – Светлина от Изток (лат.).
EX ORIENTE LUX
«С
Востока свет, с Востока силы!»
И,
к вседержительству готов,
Ирана
царь под Фермопилы
Нагнал
стада своих рабов.
Но
не напрасно Прометея
Небесный
дар Элладе дан.
Толпы
рабов бегут, бледнея,
Пред
горстью доблестных граждан.
И
кто ж до Инда и до Ганга
Стезею
славною прошел?
То
македонская фаланга,
То
Рима царственный орел.
И
силой разума и права -
Всечеловеческих
начал -
Воздвиглась
Запада держава,
И
миру Рим единство дал.
Чего
ж еще недоставало?
Зачем
весь мир опять в крови?
-
Душа вселенной тосковала
О
духе веры и любви!
И
слово вещее не ложно,
И
свет с Востока засиял,
И
то, что было невозможно,
Он
возвестил и обещал.
И,
разливаяся широко,
Исполнен
знамений и сил,
Тот
свет, исшедший из Востока,
С
Востоком Запад примирил.
О,
Русь! в предвиденье высоком
Ты
мыслью гордой занята;
Каким
же хочешь быть Востоком:
Востоком
Ксеркса иль Христа?
1890