„Да виждаме в човека само
икономическия работник-производител, собственик и потребител на материални
блага – това е лъжлива и безнравствена гледна точка“ (460).
„Никакви самостоятелни
икономически закони, никаква икономическа необходимост няма и не може да има,
защото явленията от стопански характер са мислими само като дейност на човека –
нравствено същество и способно да подчинява всичките си действия на мотивите на
чистото добро“ (465).
„Ако съвременното състояние на образования
свят е ненормално в нравствен смисъл, то виновни за това са не една или друга
институция сама по себе си, а общото разбиране и насока на живота в
съвременното общество, поради което главна грижа все повече и повече става
материалното богатство и самият обществен строй категорично се превръща в
плутокрация [управление
на богатите]“ (467).
„От нравствена гледна точка се
изисква всеки човек да има не само осигурени средства за съществуване (т.е.
храна, облекло и жилище с топлина и въздух) и достатъчна физическа почивка, но
също и да може да използва свободното си време за духовното си усъвършенстване“
(478).
„За нас всяка обществена организация е интересна и желана, само ако в
нея се въплъщава нравственото начало – ако чрез нея се оправдава доброто“
(481).
„Признаването на материалното
богатство за цел на икономическата дейност може да наречем първороден грях на
политическата икономия, като за това е бил виновен още Адам Смит“ (482, б.).
„Трудът е взаимодействие на
хората в материалната област, което в съгласие с нравствените изисквания трябва
да осигурява на всички и на всеки необходимите средства за достойно
съществуване и всестранно усъвършенстване, а в окончателното си предназначение
трябва да преобразува и одухотворява материалната природа“ (485).
„На практика парите, търговията и
банките не са зло. […] Коренът
на злото тук, както и в цялата икономическа сфера, е един и същ: превръщането
на материалния интерес от служещ в господстващ, от зависим в самостоятелен, от
средство в цел. От този отровен корен в областта на обмена прорастват три
зловредни кълнове: фалшификацията, спекулацията и лихварството. […] Посочените икономически
аномалии окончателно могат да бъдат унищожени само в нравствения си корен“
(497).
